36 Както минаваше, тя взе един буркан от една лавица.

36 She took down a jar from one of the shelves as she passed:

37 На него беше написано: портокалово сладко.

37 it was labeled 'ORANGE MARMALADE',

38 Но за нейно голямо разочарование беше празен.

38 but to her great disappointment it was empty:

39 Тя не искаше да пусне буркана, за да не убие някого долу,

39 she did not like to drop the jar, for fear of killing somebody,

40 и както падаше, успя да го сложи на друга лавица.

40 so managed to put it into one of the cupboards as she fell past it.

41 „След такова падане – си мислеше Алиса – няма да ми мигне окото, ако се катурна по стълбите.

41 'Well!' thought Alice to herself, 'After such a fall as this, I shall think nothing of tumbling down-stairs!

42 За колко смела ще ме помислят всички у дома!

42 How brave they'll all think me at home!

43 Какво, думица не бих рекла, да падна дори от покрива на къщата.“

43 Why, I wouldn't say anything about it, even if I fell off the top of the house!'

44 (И току-речи така беше.)

44 (Which was very likely true.)

45 Надолу, надолу, надолу. Та никога ли не щеше да свърши това падане!

45 Down, down, down. Would the fall never come to an end!

46 „Колко ли километра съм изминала досега? – каза тя ясно.

46 'I wonder how many miles I've fallen by this time?' she said aloud.

47 – Бездруго съм някъде към средата на земята.

47 'I must be getting somewhere near the centre of the earth.

48 Чакай да видя: ако се не лъжа, съм паднала около четири хиляди километра надолу...“

48 Let me see: that would be four thousand miles down, I think –'

49 (Виждате, Алиса бе учила такива неща в училище

49 (for, you see, Alice had learnt several things of this sort in her lessons in the school-room,

50 и макар сега да не беше никак време да показва какво знае,

50 and though this was not a very good opportunity for showing off her knowledge,

51 [...]

51 as there was no one to listen to her,

52 тя си помисли, че все пак не е лошо да преговори уроците си.)

52 still it was good practice to say it over)

53 „Да, това е горе-долу точното разстояние.

53 '– yes that's about the right distance –

54 Но до каква ли ширина и дължина съм стигнала?“

54 but then I wonder what Latitude or Longitude I've got to?'

55 (Алиса нямаше представа за ширина и дължина,

55 (Alice had not the slightest idea what Latitude was, or Longitude either,

56 но мислеше че е добре да се казват такива хубави, големи думи.)

56 but she thought they were nice grand words to say.)

57 И ето, започна пак:

57 Presently she began again.

58 „Дали ще мина точно през средата на земята.

58 'I wonder if I shall fall right through the earth!

59 Колко ли смешно ще бъде да стигнеш при хора, които ходят с главата надолу!

59 How funny it'll seem to come out among the people that walk with their heads downwards!

60 Антипатиите, ако се не лъжа...“

60 The antipathies, I think –'

61 (Тоя път тя се зарадва, че няма кой да я чуе,

61 (she was rather glad there was no one listening, this time,

62 тъй като тая дума не й звучеше някак на място.)

62 as it didn't sound at all the right word) '

63 „Но знаеш, ще трябва да попитам как се нарича страната им.“

63 – but I shall have to ask them what the name of the country is, you know.

64 – Моля ви се, госпожо, това Нова Зеландия ли е или Австралия?

64 Please, Ma'am, is this New Zealand? Or Australia?'

65 Както приказваше, тя се опита да направи поклон...

65 (and she tried to curtsey as she spoke –

66 Представете си: поклон – като падате във въздуха!

66 fancy curtseying as you're falling through the air!

67 Мислите ли, че бихте могли да го направите?

67 Do you think you could manage it!)

68 „За какво малко и просто момиче ще ме вземат!

68 'And what an ignorant little girl she'll think me for asking!

69 Не, не бива да питам:

69 No, it'll never do to ask:

70 може да го видя написано някъде.“

70 perhaps I shall see it written up somewhere.'

71 Надолу, надолу, надолу.

71 Down, down, down.

72 И тъй като нямаше какво друго да прави, Алиса почна пак да говори:

72 There was nothing else to do, so Alice soon began talking again.

73 „На Дайна навярно ще й стане мъчно за мене тая вечер.“

73 'Dinah'll miss me very much to-night, I should think!'

74 (Дайна беше котката.)

74 (Dinah was the cat.)

75 „Дано не забравят паничката й с мляко за закуска.

75 'I hope they'll remember her saucer of milk at tea-time.

76 Дайна, миличка, как ми се ще да си тука при мене!

76 Dinah, my dear! I wish you were down here with me!

77 Вярно е, че няма мишки във въздуха,

77 There are no mice in the air, I'm afraid,

78 но ти можеш да си уловиш прилеп. А то, знаеш, много прилича на мишка.

78 but you might catch a bat, and that's very like a mouse, you know.

79 Но котките ядат ли прилепи?“

79 But do cats eat bats, I wonder?'