80 И Алиса, на която почна да й се приспива,

80 And here Alice began to get rather sleepy,

81 някак сънливо продължи:

81 and went on saying to herself, in a dreamy sort of way,

82 „Котки ядат ли прилепи? Котки ядат ли прилепи?“

82 'Do cats eat bats? Do cats eat bats?'

83 И понякога: „Прилепи ядат ли котки?“

83 and sometimes 'Do bats eat cats?'

84 Тъй като не можеше да си отговори нито на един от двата въпроса,

84 for, you see, as she couldn't answer either question,

85 все едно беше как запитва.

85 it didn't much matter which way she put it.

86 Тя чувстваше, че заспива, и вече беше почнала да сънува,

86 She felt that she was dozing off, and had just begun to dream

87 че се разхожда под ръка с Дайна

87 that she was walking hand in hand with Dinah,

88 и много сериозно я пита:

88 and was saying to her, very earnestly,

89 „Сега, Дайна, кажи си правичката: яла ли си някога прилеп?“

89 'Now, Dinah, tell me the truth: did you ever eat a bat?'

90 – когато внезапно, трас, трас! – стовари се върху купчина пръчки и сухи листа и падането свърши.

90 when suddenly, thump! thump! down she came upon a heap of sticks and dry leaves, and the fall was over.

91 Алиса не се удари никак и завчас скочи на нозе.

91 Alice was not a bit hurt, and she jumped up on to her feet in a moment:

92 Погледна нагоре, ала над нея всичко беше тъмно.

92 she looked up, but it was all dark overhead:

93 Пред нея се отваряше друг дълъг проход.

93 before her was another long passage,

94 Тя погледна и видя Белия Заек, забързал нанякъде.

94 and the White Rabbit was still in sight, hurrying down it.

95 Алиса нямаше време за губене: като вятър се впусна тя след него

95 There was not a moment to be lost: away went Alice like the wind,

96 и успя да улови думите, които той изрече, когато отминаваше един завой:

96 and was just in time to hear it say, as it turned a corner,

97 – О, мои уши и мустаци, колко късно става!

97 'Oh my ears and whiskers, how late it's getting!'

98 Тя го беше току-речи настигнала, когато той изчезна зад завоя, но когато и тя стигна до това място,

98 She was close behind it when she turned the corner,

99 Заека вече го нямаше.

99 but the Rabbit was no longer to be seen:

100 Алиса се намери в дълга ниска зала, осветена от няколко лампи, закачени на свода.

100 she found herself in a long, low hall, which was lit up by a row of lamps hanging from the roof.

101 Наоколо имаше врати, но всички те бяха заключени.

101 There were doors all round the hall, but they were all locked;

102 И Алиса, след като мина покрай всички стени и опита всички врати,

102 and when Alice had been all the way down one side and up the other, trying every door,

103 тъжно тръгна към средата на залата; чудеше се как ще може да излезе оттам.

103 she walked sadly down the middle, wondering how she was ever to get out again.

104 Внезапно тя се намери пред трикрака масичка, цялата направена от тежко стъкло.

104 Suddenly she came upon a little three-legged table, all made of solid glass:

105 Нямаше нищо на нея – само един малък златен ключ.

105 there was nothing on it but a tiny golden key,

106 Първата мисъл на Алиса беше: тоя ключ е за една от вратите на залата.

106 and Alice's first idea was that this might belong to one of the doors of the hall;

107 Но уви – или ключалките бяха много големи, или ключът много малък.

107 but, alas! either the locks were too large, or the key was too small,

108 Както и да е, нито една от вратите не се отваряше.

108 but at any rate it would not open any of them.

109 Ала като обикаляше повторно залата, Алиса откри мъничка завеса, която по-рано не беше забелязала.

109 However, on the second time round, she came upon a low curtain she had not noticed before,

110 Зад нея имаше вратичка, висока около четиридесет сантиметра.

110 and behind it was a little door about fifteen inches high:

111 Тя опита малкия златен ключ в ключалката. За нейна голяма радост – ставаше.

111 she tried the little golden key in the lock, and to her great delight it fitted!

112 Алиса отвори вратата и откри, че води към малък проход, едва ли по-голям от миша дупка.

112 Alice opened the door and found that it led into a small passage, not much larger than a rat-hole:

113 Тя коленичи, погледна през прохода и съзря най-хубавата градина, която можете да си представите.

113 she knelt down and looked along the passage into the loveliest garden you ever saw.

114 Как копнееше да излезе от тая мрачна зала,

114 How she longed to get out of that dark hall,

115 да се разходи сред тия ярки цветя и прохладни водоскоци!

115 and wander about among those beds of bright flowers and those cool fountains,

116 Но тя не можеше да прекара през вратата дори главата си.

116 but she could not even get her head through the doorway;

117 „Пък и да можех – мислеше си горката Алиса, – каква полза, щом раменете ми не могат да минат!

117 'and even if my head would go through,' thought poor Alice, 'it would be of very little use without my shoulders.

118 О, да можех да се свия като далекоглед!

118 Oh, how I wish I could shut up like a telescope!