119 Мисля, че бих могла, стига да знаех как да започна!“

119 I think I could, if I only knew how to begin.'

120 Както виждате, толкова необикновени неща се бяха случили,

120 For, you see, so many out-of-the-way things had happened lately,

121 че Алиса вече си мислеше: всъщност много малко неща има още, които наистина са невъзможни.

121 that Alice had begun to think that very few things indeed were really impossible.

122 Нямаше смисъл да се чака пред малката врата.

122 There seemed to be no use in waiting by the little door,

123 Тя тръгна назад към масата: надяваше се да намери там друг ключ

123 so she went back to the table, half hoping she might find another key on it,

124 или поне книга с правила как да се свиват хората като далекогледи.

124 or at any rate a book of rules for shutting people up like telescopes:

125 Тоя път намери на нея малко шише.

125 this time she found a little bottle on it,

126 („Уверена съм, че го нямаше по-рано“ – каза Алиса.)

126 ('which certainly was not here before,' said Alice),

127 Около гърлото на шишето висеше надпис;

127 and tied round the neck of the bottle was a paper label,

128 напечатани бяха хубаво, с големи букви, думите: изпий ме.

128 with the words 'DRINK ME' beautifully printed on it in large letters.

129 Лесно беше да се каже: „Изпий ме!“

129 It was all very well to say 'Drink me,'

130 Но тъкмо това умната малка Алиса не би могла да направи тъй бърже.

130 but the wise little Alice was not going to do that in a hurry.

131 „Не, най-първо ще погледна“ – си каза тя и потърси дали е написано отровно или не.

131 'No, I'll look first,' she said, 'and see whether it's marked "poison" or not';

132 Беше чела приказки за деца,

132 for she had read several nice little stories about children

133 които се изгаряли, които били изяждани от диви зверове (и още други такива неприятни случки)

133 who had got burnt, and eaten up by wild beasts, and other unpleasant things,

134 само защото не могли да запомнят простите правила, на които техните приятели ги учели.

134 all because they would not remember the simple rules their friends had taught them:

135 Например: червено нажежен ръжен ще те изгори, ако го държиш по-дълго в ръцете си;

135 such as, that a red-hot poker will burn you if you hold it too long;

136 ако порежеш пръста си много дълбоко с нож, обикновено потича кръв;

136 and that, if you cut your finger very deeply with a knife, it usually bleeds;

137 и това, което никога не забравяше: ако пиеш много от шише на което пише „отрова“,

137 and she had never forgotten that, if you drink much from a bottle marked 'poison,'

138 току-речи е за вярване, рано или късно, да ти стане лошо.

138 it is almost certain to disagree with you, sooner or later.

139 Само че на това шише не беше написано „отрова“ и Алиса се осмели да опита;

139 However, this bottle was not marked 'poison,' so Alice ventured to taste it,

140 много й се хареса

140 and, finding it very nice

141 (имаше вкус на някаква смес от черешова торта, млечник, ананас, печена пуйка, бедемов сладкиш и топъл печен хляб с масло)

141 (it had, in fact, a sort of mixed flavour of cherry-tart, custard, pine-apple, roast turkey, toffy, and hot buttered toast),

142 и тя бързо го изпи.

142 she very soon finished it off.

143 Какво странно чувство! – си каза Алиса. – Сякаш се свивам като далекоглед.“

143 'What a curious feeling!' said Alice. 'I must be shutting up like a telescope!'

144 И то наистина беше вярно. Сега тя беше само двадесет и пет сантиметра висока.

144 And so it was indeed: she was now only ten inches high,

145* Помисли си, че ще може вече да мине през вратичката в оная хубава градина,

145 and her face brightened up at the thought

146* и лицето й светна.

146 that she was now the right size for going through the little door into that lovely garden.

147 Но тя първо почака,

147 First, however, she waited for a few minutes

148 за да види дали няма още да намалее.

148 to see if she was going to shrink any further:

149 Безпокоеше се малко.

149 she felt a little nervous about this;

150 „Защото, знаеш – си каза Алиса, – може да свърши така,

150 'for it might end, you know,' said Alice to herself,

151 че нищо да не остане от мене. Като свещ, когато изгори.

151 'in my going out altogether, like a candle.

152 Каква ли ще изглеждам тогава?“

152 I wonder what I should be like then?'

153 И тя се помъчи да си представи как изглежда пламъкът, когато свещта угасне,

153 And she tried to fancy what the flame of a candle looks like after the candle is blown out,

154 защото не можеше да си спомни дали е виждала подобно нещо.

154 for she could not remember ever having seen such a thing.

155 След малко, като видя, че нищо вече нямаше да се случи, тя реши да влезе незабавно в градината.

155 After a while, finding that nothing more happened, she decided on going into the garden at once;

156 Но уви – горката Алиса!

156 but, alas for poor Alice!